Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
15 июн. 2008 г., 12:34

Задушница 

  Поэзия » Другая
518 1 4

 

Вече десет години
как Мария я няма.
По-голяма тъга
във живота си нямам.

Бе с очи на сърна!
Бе чаровна и лична!
Шест години живя
в инвалидна количка!

По душа беше ангел,
беше приказна роза!
Кой й прати това -
тази страшна склероза!

На сърцето й кой
тази тежест стовари,
кой живота й млад
тъй жестоко попари?

Океан от сълзи
в болестта си изплака!
А пък майка й - тя
двойно страда, горката!

Що молитви изчете,
дано Господ ги чуе!
Ала Господ не чу,
не поиска да чуе!

Шест години сами,
в нищета, преживяха.
После срив - и в един
месец двете умряха.

Кой каквото си ще
може днес да приказва,
но че Бог бил добър -
нека никой не казва!

© Ангел Чортов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Няма човек загубил близък. И не денят(задушница), е да си спомним за него. Дали Бог е добър...не ща да споря, но дявола използва точно тези дни, за да печели хора! Да бъдем силни и разумни!
  • Много болезнено.. , Ангар.
  • Толкова много тъга има в творбата ти!Натъжи и мен!
  • Ех...Ангар...кой знае...какво...и защо...се случва...
    много ме натъжи...
Предложения
: ??:??