Задушница
Вече десет години
как Мария я няма.
По-голяма тъга
във живота си нямам.
Бе с очи на сърна!
Бе чаровна и лична!
Шест години живя
в инвалидна количка!
По душа беше ангел,
беше приказна роза!
Кой й прати това -
тази страшна склероза!
На сърцето й кой
тази тежест стовари,
кой живота й млад
тъй жестоко попари?
Океан от сълзи
в болестта си изплака!
А пък майка й - тя
двойно страда, горката!
Що молитви изчете,
дано Господ ги чуе!
Ала Господ не чу,
не поиска да чуе!
Шест години сами,
в нищета, преживяха.
После срив - и в един
месец двете умряха.
Кой каквото си ще
може днес да приказва,
но че Бог бил добър -
нека никой не казва!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Няма човек загубил близък. И не денят(задушница), е да си спомним за него. Дали Бог е добър...не ща да споря, но дявола използва точно тези дни, за да печели хора! Да бъдем силни и разумни!
-
Много болезнено.. , Ангар.
-
Толкова много тъга има в творбата ти!Натъжи и мен!
-
Ех...Ангар...кой знае...какво...и защо...се случва...
много ме натъжи...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
