Задушница
Вече десет години
как Мария я няма.
По-голяма тъга
във живота си нямам.
Бе с очи на сърна!
Бе чаровна и лична!
Шест години живя
в инвалидна количка!
По душа беше ангел,
беше приказна роза!
Кой й прати това -
тази страшна склероза!
На сърцето й кой
тази тежест стовари,
кой живота й млад
тъй жестоко попари?
Океан от сълзи
в болестта си изплака!
А пък майка й - тя
двойно страда, горката!
Що молитви изчете,
дано Господ ги чуе!
Ала Господ не чу,
не поиска да чуе!
Шест години сами,
в нищета, преживяха.
После срив - и в един
месец двете умряха.
Кой каквото си ще
може днес да приказва,
но че Бог бил добър -
нека никой не казва!
© Ангел Чортов All rights reserved.
