Задушница

15 jun 2008, 12:34

Poesía » Otra

516 1 4

Вече десет години
как Мария я няма.
По-голяма тъга
във живота си нямам.

Бе с очи на сърна!
Бе чаровна и лична!
Шест години живя
в инвалидна количка!

По душа беше ангел,
беше приказна роза!
Кой й прати това -
тази страшна склероза!

На сърцето й кой
тази тежест стовари,
кой живота й млад
тъй жестоко попари?

Океан от сълзи
в болестта си изплака!
А пък майка й - тя
двойно страда, горката!

Що молитви изчете,
дано Господ ги чуе!
Ала Господ не чу,
не поиска да чуе!

Шест години сами,
в нищета, преживяха.
После срив - и в един
месец двете умряха.

Кой каквото си ще
може днес да приказва,
но че Бог бил добър -
нека никой не казва!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2020-11-07T12:56:11+02:00

Няма човек загубил близък. И не денят(задушница), е да си спомним за него. Дали Бог е добър...не ща да споря, но дявола използва точно тези дни, за да печели хора! Да бъдем силни и разумни!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-11-07T12:14:34+02:00

Много болезнено.. , Ангар.
face04 (Таня Кирилова)

2008-06-15T15:36:48+03:00

Толкова много тъга има в творбата ти!Натъжи и мен!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-06-15T13:41:09+03:00

Ех...Ангар...кой знае...какво...и защо...се случва...
много ме натъжи...