Задъхано
Разлива се тълпата.
Тръгвам бавно.
Не виждам никой.
Себе си не виждам.
Вървиш пред мен -
около нас е лято.
И само тебе вдишвам и издишвам.
Косите ми се влачат и оплитат.
Под мен задъхва се земята тежко.
А ти не се обръщаш...
Ти не спираш.
Аз тичам по следите ти горещи.
Май аз съм лятото, а ти си само
оттука отминаващата зима.
И да те стигна ще е грешка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Златанова Все права защищены
