И ще прекрачим прага заедно
От тук до вечността
Хванати за ръце или прегърнати
Ще вървим по алеята утъпкана със слънца
И ще преминем заедно от другата страна
Там където всичко ще бъде непознато
а звездите ще светят със друга светлина
И ще те помоля аз за прошка
А ти ще кимнеш ще се усмихнеш
и твоята усмивка ще освети всичко наоколо
Ще проговориш... а аз ще чуя хиляди звънчета
които звънят сладко и ми напомнят за розите
цъфтящи във градината на вечната младост
И ще бъдем заедно... а тъгата ще е далече зад нас
Там където бяха нашите спомени и там
където всичко беше толкова примитивно че чак тръпки да те побият
И ще вървим към залеза
Там където идва краят и започва едно ново начало
© Виктор Георгиев Все права защищены