10 янв. 2011 г., 16:28

Заедно

919 0 8

И ще прекрачим прага заедно
От тук до вечността
Хванати за ръце или прегърнати
Ще вървим по алеята утъпкана със слънца
И ще преминем заедно от другата страна
Там където всичко ще бъде непознато
а звездите ще светят със друга светлина
И ще те помоля аз за прошка
А ти ще кимнеш ще се усмихнеш
и твоята усмивка ще освети всичко наоколо
Ще проговориш... а аз ще чуя хиляди звънчета
които звънят сладко и ми напомнят за розите
цъфтящи във градината на вечната младост

И ще бъдем заедно... а тъгата ще е далече зад нас
Там където бяха нашите спомени и там
където всичко беше толкова примитивно че чак тръпки да те побият
И ще вървим към залеза
Там където идва краят и започва едно ново начало

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че го оценявате ! До ledeno_momi4e: Със сигурност ще открием "другата страна" Може би изобщо няма да е скоро но важното е да сме заредени с търпение, да вървим по пътя който сами сме си начертали и да не се разколебаваме от пречките, да не се спираме пред тях и да не се отказваме. Да не спираме да се борим за сбъдване на мечтите си, за реализиране на целите си ! По пътя винаги ще има, кой да ни подкрепи
  • Страхотен стих... Пиши още, браво!
  • Толкова е истинско!!!
  • Ще дойде и "другата страна" Въпрос на време. Търпението е важно и приемането на сегашния момент - такъв какъвто е. „Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“
  • и от мен поздравче...всеки се стреми тъгата да остави далеч..някъде в миналото,а дали ще открием "другата страна",там където всичко е "непознато",но по-просто и по-хубаво...само можем да предполагаме...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...