Jan 10, 2011, 4:28 PM

Заедно

  Poetry
921 0 8

И ще прекрачим прага заедно
От тук до вечността
Хванати за ръце или прегърнати
Ще вървим по алеята утъпкана със слънца
И ще преминем заедно от другата страна
Там където всичко ще бъде непознато
а звездите ще светят със друга светлина
И ще те помоля аз за прошка
А ти ще кимнеш ще се усмихнеш
и твоята усмивка ще освети всичко наоколо
Ще проговориш... а аз ще чуя хиляди звънчета
които звънят сладко и ми напомнят за розите
цъфтящи във градината на вечната младост

И ще бъдем заедно... а тъгата ще е далече зад нас
Там където бяха нашите спомени и там
където всичко беше толкова примитивно че чак тръпки да те побият
И ще вървим към залеза
Там където идва краят и започва едно ново начало

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че го оценявате ! До ledeno_momi4e: Със сигурност ще открием "другата страна" Може би изобщо няма да е скоро но важното е да сме заредени с търпение, да вървим по пътя който сами сме си начертали и да не се разколебаваме от пречките, да не се спираме пред тях и да не се отказваме. Да не спираме да се борим за сбъдване на мечтите си, за реализиране на целите си ! По пътя винаги ще има, кой да ни подкрепи
  • Страхотен стих... Пиши още, браво!
  • Толкова е истинско!!!
  • Ще дойде и "другата страна" Въпрос на време. Търпението е важно и приемането на сегашния момент - такъв какъвто е. „Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“
  • и от мен поздравче...всеки се стреми тъгата да остави далеч..някъде в миналото,а дали ще открием "другата страна",там където всичко е "непознато",но по-просто и по-хубаво...само можем да предполагаме...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...