Jan 10, 2011, 4:28 PM

Заедно

  Poetry
916 0 8

И ще прекрачим прага заедно
От тук до вечността
Хванати за ръце или прегърнати
Ще вървим по алеята утъпкана със слънца
И ще преминем заедно от другата страна
Там където всичко ще бъде непознато
а звездите ще светят със друга светлина
И ще те помоля аз за прошка
А ти ще кимнеш ще се усмихнеш
и твоята усмивка ще освети всичко наоколо
Ще проговориш... а аз ще чуя хиляди звънчета
които звънят сладко и ми напомнят за розите
цъфтящи във градината на вечната младост

И ще бъдем заедно... а тъгата ще е далече зад нас
Там където бяха нашите спомени и там
където всичко беше толкова примитивно че чак тръпки да те побият
И ще вървим към залеза
Там където идва краят и започва едно ново начало

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че го оценявате ! До ledeno_momi4e: Със сигурност ще открием "другата страна" Може би изобщо няма да е скоро но важното е да сме заредени с търпение, да вървим по пътя който сами сме си начертали и да не се разколебаваме от пречките, да не се спираме пред тях и да не се отказваме. Да не спираме да се борим за сбъдване на мечтите си, за реализиране на целите си ! По пътя винаги ще има, кой да ни подкрепи
  • Страхотен стих... Пиши още, браво!
  • Толкова е истинско!!!
  • Ще дойде и "другата страна" Въпрос на време. Търпението е важно и приемането на сегашния момент - такъв какъвто е. „Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“
  • и от мен поздравче...всеки се стреми тъгата да остави далеч..някъде в миналото,а дали ще открием "другата страна",там където всичко е "непознато",но по-просто и по-хубаво...само можем да предполагаме...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...