10.01.2011 г., 16:28

Заедно

915 0 8

И ще прекрачим прага заедно
От тук до вечността
Хванати за ръце или прегърнати
Ще вървим по алеята утъпкана със слънца
И ще преминем заедно от другата страна
Там където всичко ще бъде непознато
а звездите ще светят със друга светлина
И ще те помоля аз за прошка
А ти ще кимнеш ще се усмихнеш
и твоята усмивка ще освети всичко наоколо
Ще проговориш... а аз ще чуя хиляди звънчета
които звънят сладко и ми напомнят за розите
цъфтящи във градината на вечната младост

И ще бъдем заедно... а тъгата ще е далече зад нас
Там където бяха нашите спомени и там
където всичко беше толкова примитивно че чак тръпки да те побият
И ще вървим към залеза
Там където идва краят и започва едно ново начало

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че го оценявате ! До ledeno_momi4e: Със сигурност ще открием "другата страна" Може би изобщо няма да е скоро но важното е да сме заредени с търпение, да вървим по пътя който сами сме си начертали и да не се разколебаваме от пречките, да не се спираме пред тях и да не се отказваме. Да не спираме да се борим за сбъдване на мечтите си, за реализиране на целите си ! По пътя винаги ще има, кой да ни подкрепи
  • Страхотен стих... Пиши още, браво!
  • Толкова е истинско!!!
  • Ще дойде и "другата страна" Въпрос на време. Търпението е важно и приемането на сегашния момент - такъв какъвто е. „Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“
  • и от мен поздравче...всеки се стреми тъгата да остави далеч..някъде в миналото,а дали ще открием "другата страна",там където всичко е "непознато",но по-просто и по-хубаво...само можем да предполагаме...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...