Заедно
Поглеждаш ме в очите, в зениците,
недей остава там на повърхността,
гледай надълбоко, към искриците,
разпалващи пламъците на страстта.
Погалваш ми косите, непокорните,
не се заглеждай в следите белота,
макар да побеляват във годините,
за теб пак носят мекота и топлота.
В своите ръце поемаш дланите ми,
започва вече в тях умора да личи,
дори и загрубели, в тях е силата ми,
с нежност даряват пръстите - лъчи.
Докосваш бавно лицето, бръчките -
оставени следи от преживяното...
Не тръгвай ти назад, по пътечките,
в бъдещето гледай, неизвървяното.
Вървим заедно в посоката, избраната,
един до друг сме, с времето се гоним.
Какво като настъпва в нас промяната,
щом още можем „Обичам" да пророним.
22.01.2007г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
