Бела:
... Със сенки пропити във мрака,
там тебе, ангел черен, ще чакам...
Огледалото счупено пред тебе стои
и всичко е кърваво, дори и моите очи!
Дани:
Събирам останки от остри стъкла
и ледено режа мойта душа...
Стъклата са кървави, кръвта ме прогаря,
ще минеш ли с мен през ада и рая...
Бела:
... ще мина и там ще остана,
ще сипя сол и във моята рана.
Дани:
Ледена рана е моята рана,
солта разтопява студа,
но не ще се затваря...
Бела:
Леденият дъх на нощта ме прорязва,
мисля, че не ще издържа да ме гледаш такава!
Дани:
Не, издържах и беше прекрасна,
и стопли ми дланите тъжно красиво,
и много те мислих преди да изстина,
и днес от мисли за тебе отново да пламна.
Бела:
Топлината е силна, но бързо изстива,
а сърцето от болка се свива
и раните стари отново отваря,
надявам се да те срещна във Рая!
Дани:
Не те пускам нигде без мене,
само посмей и смъртта и мене ще вземе,
помня очите ти и хладния вятър,
не тръгвай, не тръгвай, не тръгвай без мене!
Бела:
Болката от смъртта ми ще мине
и ти пак ще изстинеш,
леден както винаги.
Мъртва е вече мойта Душа!
Дани:
И там, сред цветята мраморни,
ще те чакам, моя принцесо...
ангел мой мрачен...
със червени, кървави сълзи
там, сред пръстта вледенена,
ще те моля ''Със мен остани!".
© Бела Иванова Все права защищены