Загадката на Мона Лиза
Тази история продължава ли, продължава...
А къде ли за нея е края, щастливия...
През дворни порти, с лек упрек, влиза ли,
моята загатната усмивка, тип "Мона Лиза"...
В хладен следобед, на веранда от милувки,
чакам принца, тип "привидно нехайни стъпки"...
Да прекрачи бездна по пътя, преди да свърши,
на мечтания плод "забранен"да се прекръсти...
Да стигне не докъдето му видят очите,
а тръгнал с дух свободен, да може да тича...
И пак да съшива мечтания на своята кожа
и загатната усмивка да го спре да може...
Устни и замъглени очи, да го тревожат ли, трвожат...
А къде ли за нея е края, щастливия...
През дворни порти, с лек упрек, влиза ли,
моята загатната усмивка, тип "Мона Лиза"...
В хладен следобед, на веранда от милувки,
чакам принца, тип "привидно нехайни стъпки"...
Да прекрачи бездна по пътя, преди да свърши,
на мечтания плод "забранен"да се прекръсти...
Да стигне не докъдето му видят очите,
а тръгнал с дух свободен, да може да тича...
И пак да съшива мечтания на своята кожа
и загатната усмивка да го спре да може...
Устни и замъглени очи, да го тревожат ли, трвожат...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
