Feb 19, 2008, 12:41 PM

Загадката на Мона Лиза

  Poetry » Love
885 0 14
Тази история продължава ли, продължава...
А къде ли за нея е края, щастливия...
През дворни порти, с лек упрек, влиза ли,
моята загатната усмивка, тип "Мона Лиза"...
В хладен следобед, на веранда от милувки,
чакам принца, тип "привидно нехайни стъпки"...
Да прекрачи бездна по пътя, преди да свърши,
на мечтания плод "забранен"да се прекръсти...
Да стигне не докъдето му видят очите,
а тръгнал с дух свободен, да може да тича...
И пак да съшива мечтания на своята кожа
и загатната усмивка да го спре да може...
Устни и замъглени очи, да го тревожат ли, трвожат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...