30 янв. 2015 г., 07:40

Загадъчни вселени

784 0 2

Звездите ми пак плахо отброяват

тъгите слепи по изгубени луни.

Изпращат ми лъчи и се надяват,

че някъде във мен ще загори

 

измръзнала частица от надежда.

Слънцата ми предричат затъмнения.

Несбъднато присаждам и отглеждам

тунел към нови, светли измерения.

 

Загадъчни вселени и съзвездия

разтварят ме отново до прозрачност.

Единствено във липса на съмнения

осъществявам свойта многозначност.

 

Съзнателно луната се прокрадна

и хвърли сянка върху моето спасение.

Звездите ми предсказват ясна карма

и тя светлее, но във друго измерение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...