nyctophilia (Георги)
32 189
30.01.2015 г., 7:40 ч.

Загадъчни вселени 

  Поезия » Друга
549 0 2

Звездите ми пак плахо отброяват

тъгите слепи по изгубени луни.

Изпращат ми лъчи и се надяват,

че някъде във мен ще загори

 

измръзнала частица от надежда.

Слънцата ми предричат затъмнения.

Несбъднато присаждам и отглеждам

тунел към нови, светли измерения.

 

Загадъчни вселени и съзвездия

разтварят ме отново до прозрачност.

Единствено във липса на съмнения

осъществявам свойта многозначност.

 

Съзнателно луната се прокрадна

и хвърли сянка върху моето спасение.

Звездите ми предсказват ясна карма

и тя светлее, но във друго измерение.

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??