nyctophilia (Георги)
32 189
30 ene 2015, 7:40

Загадъчни вселени 

  Poesía » Otra
564 0 2

Звездите ми пак плахо отброяват

тъгите слепи по изгубени луни.

Изпращат ми лъчи и се надяват,

че някъде във мен ще загори

 

измръзнала частица от надежда.

Слънцата ми предричат затъмнения.

Несбъднато присаждам и отглеждам

тунел към нови, светли измерения.

 

Загадъчни вселени и съзвездия

разтварят ме отново до прозрачност.

Единствено във липса на съмнения

осъществявам свойта многозначност.

 

Съзнателно луната се прокрадна

и хвърли сянка върху моето спасение.

Звездите ми предсказват ясна карма

и тя светлее, но във друго измерение.

© Георги Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??