14 мая 2008 г., 22:42

Загадъчно 

  Поэзия » Другая
686 0 13

Денят угасна в бледа тишина,

разпери мракът пелерина черна,

притихна в порив северна вълна,

умората утеха тиха е наверно.

 

Размахват чайките прошарени крила,

целуват с полет самотата,

погълнат напосоки в бялата мъгла,

вървя в пространството на белотата,

 

което крие неразкрити тайни,

загадъчни сияния среднощни,

и самодиви в трепети омайни

нощта превземат непонятно мощни.

 

В пристанището все така е тихо

и птица притаява глас,

и все така морето се усмихва

на тайни, пренаписани от нас.

 

 

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??