Загадъчно
Денят угасна в бледа тишина,
разпери мракът пелерина черна,
притихна в порив северна вълна,
умората утеха тиха е наверно.
Размахват чайките прошарени крила,
целуват с полет самотата,
погълнат напосоки в бялата мъгла,
вървя в пространството на белотата,
което крие неразкрити тайни,
загадъчни сияния среднощни,
и самодиви в трепети омайни
нощта превземат непонятно мощни.
В пристанището все така е тихо
и птица притаява глас,
и все така морето се усмихва
на тайни, пренаписани от нас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Станчев Все права защищены
