Загадъчно
Денят угасна в бледа тишина,
разпери мракът пелерина черна,
притихна в порив северна вълна,
умората утеха тиха е наверно.
Размахват чайките прошарени крила,
целуват с полет самотата,
погълнат напосоки в бялата мъгла,
вървя в пространството на белотата,
което крие неразкрити тайни,
загадъчни сияния среднощни,
и самодиви в трепети омайни
нощта превземат непонятно мощни.
В пристанището все така е тихо
и птица притаява глас,
и все така морето се усмихва
на тайни, пренаписани от нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
