25 нояб. 2011 г., 12:05

Загуба 

  Поэзия » Другая
1038 0 25

Загуба    
                                                                                       

Когато губиш, вече си спечелил -
във зъби стиснал сянката на миг,
безсънието мислите ти цели
и питаш Бог: Защо, уж си велик,
а позволяваш да вали страдание
и изпитанието да души с мъгли -
нали животът е едно предание
да бъдем просто малко по-добри...
Да разберем урока Ти  на кръста
за Прошката и  Любовта,
душата ни щом мъката задръсти,
капчук от сълзи да стаи вина -
житейската река  да обезмъти
и да смири с добро  водовъртеж -
когато сме в плача си тъй безп(л)ътни
се молим със душа - горяща свещ...

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??