25 nov 2011, 12:05

Загуба

  Poesía » Otra
1.2K 0 25

Загуба    
                                                                                       

Когато губиш, вече си спечелил -
във зъби стиснал сянката на миг,
безсънието мислите ти цели
и питаш Бог: Защо, уж си велик,
а позволяваш да вали страдание
и изпитанието да души с мъгли -
нали животът е едно предание
да бъдем просто малко по-добри...
Да разберем урока Ти  на кръста
за Прошката и  Любовта,
душата ни щом мъката задръсти,
капчук от сълзи да стаи вина -
житейската река  да обезмъти
и да смири с добро  водовъртеж -
когато сме в плача си тъй безп(л)ътни
се молим със душа - горяща свещ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...