Загуба
Загуба
Когато губиш, вече си спечелил -
във зъби стиснал сянката на миг,
безсънието мислите ти цели
и питаш Бог: Защо, уж си велик,
а позволяваш да вали страдание
и изпитанието да души с мъгли -
нали животът е едно предание
да бъдем просто малко по-добри...
Да разберем урока Ти на кръста
за Прошката и Любовта,
душата ни щом мъката задръсти,
капчук от сълзи да стаи вина -
житейската река да обезмъти
и да смири с добро водовъртеж -
когато сме в плача си тъй безп(л)ътни
се молим със душа - горяща свещ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
, Сеси
