Загуба
Когато нараниш добър човек,
той няма да те нарани – ще го изгубиш
Ще страда горко твоето сърце
Със свещ във мрака ти ще го потърсиш
Но няма да е тук за теб тогава
ще си оставен сам във тишината
Ще се измъчваш ти и съвестта ти,
неспирно тя ще ти гризе душата
Защо постъпих тъй, защо направих
на един добър човек такова зло...
и едно прекрасно приятелство оставих
да си отиде все едно не е било
Но миналото няма да се върне
не можеш да поправиш веч' злината
Затуй моли се Бог да те прегърне
чрез прошка той да ти спаси душата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Георгиева Все права защищены
