2 нояб. 2022 г., 13:35

Загуба 

  Поэзия » Философская
570 3 2

Когато нараниш добър човек,

той няма да те нарани – ще го изгубиш

Ще страда горко твоето сърце

Със свещ във мрака ти ще го потърсиш

 

Но няма да е тук за теб тогава

ще си оставен сам във тишината

Ще се измъчваш ти и съвестта ти,

неспирно тя ще ти гризе душата

 

Защо постъпих тъй, защо направих

на един добър човек такова зло...

и едно прекрасно приятелство оставих

да си отиде все едно не е било

 

Но миналото няма да се върне

не можеш да поправиш веч' злината

Затуй моли се Бог да те прегърне

чрез прошка той да ти спаси душата...

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Когато загубиш някого,тогава го оценяваш! Не е лесно да останеш без добър приятел ,особено ако си имал чувства към него.Но и това го има в живота.Хубав и смислен стих.!!!
  • Много хубав, прочувствен стих за грях, покаяние и прошка!
Предложения
: ??:??