Загуба
Когато нараниш добър човек,
той няма да те нарани – ще го изгубиш
Ще страда горко твоето сърце
Със свещ във мрака ти ще го потърсиш
Но няма да е тук за теб тогава
ще си оставен сам във тишината
Ще се измъчваш ти и съвестта ти,
неспирно тя ще ти гризе душата
Защо постъпих тъй, защо направих
на един добър човек такова зло...
и едно прекрасно приятелство оставих
да си отиде все едно не е било
Но миналото няма да се върне
не можеш да поправиш веч' злината
Затуй моли се Бог да те прегърне
чрез прошка той да ти спаси душата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Георгиева Всички права запазени
