Когато нараниш добър човек,
той няма да те нарани – ще го изгубиш
Ще страда горко твоето сърце
Със свещ във мрака ти ще го потърсиш
Но няма да е тук за теб тогава
ще си оставен сам във тишината
Ще се измъчваш ти и съвестта ти,
неспирно тя ще ти гризе душата
Защо постъпих тъй, защо направих
на един добър човек такова зло...
и едно прекрасно приятелство оставих
да си отиде все едно не е било
Но миналото няма да се върне
не можеш да поправиш веч' злината
Затуй моли се Бог да те прегърне
чрез прошка той да ти спаси душата...
© Росица Георгиева Всички права запазени