Иси (Исмигюл Хаджиеминова)
9 6
26 янв. 2020 г., 03:12  

Загубено пространство 

  Поэзия » Любовная
553 0 2

Възражда се отново безнадеждната надежда

Всичко тя забрави, всичко е простила.

И отново в любимите очи се вглежда,

с поредна преродена сила

 

Дявол си, не познаваш моралности човешки

Забавно как е мъчението на тленните души

Как нижат се отровно часовете тежки,

щом звукът от светлината заглуши.

 

На никого не носиш ти добро...

Цялото ти същество пропито е с поквара

Непознати ти са думи като съвест

Как да ти тежи товара?

 

Но....

Твоите очи, твоите очи.

Моля те, махни се.

Замълчи.

 

© Исмигюл Хаджиеминова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??