Jan 26, 2020, 3:12 AM  

Загубено пространство 

  Poetry » Love
670 0 2
Възражда се отново безнадеждната надежда
Всичко тя забрави, всичко е простила.
И отново в любимите очи се вглежда,
с поредна преродена сила
Дявол си, не познаваш моралности човешки
Забавно как е мъчението на тленните души
Как нижат се отровно часовете тежки,
щом звукът от светлината заглуши.
На никого не носиш ти добро...
Цялото ти същество пропито е с поквара
Непознати ти са думи като съвест
Как да ти тежи товара? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмигюл Хаджиеминова All rights reserved.

Random works
: ??:??