Загубено пространство
Възражда се отново безнадеждната надежда
Всичко тя забрави, всичко е простила.
И отново в любимите очи се вглежда,
с поредна преродена сила
Дявол си, не познаваш моралности човешки
Забавно как е мъчението на тленните души
Как нижат се отровно часовете тежки,
щом звукът от светлината заглуши.
На никого не носиш ти добро...
Цялото ти същество пропито е с поквара
Непознати ти са думи като съвест
Как да ти тежи товара?
Но....
Твоите очи, твоите очи.
Моля те, махни се.
Замълчи.
© Исмигюл Хаджиеминова All rights reserved.
