Иси (Исмигюл Хаджиеминова)
9 6
Jan 26, 2020, 3:12 AM  

Загубено пространство 

  Poetry » Love
552 0 2

Възражда се отново безнадеждната надежда

Всичко тя забрави, всичко е простила.

И отново в любимите очи се вглежда,

с поредна преродена сила

 

Дявол си, не познаваш моралности човешки

Забавно как е мъчението на тленните души

Как нижат се отровно часовете тежки,

щом звукът от светлината заглуши.

 

На никого не носиш ти добро...

Цялото ти същество пропито е с поквара

Непознати ти са думи като съвест

Как да ти тежи товара?

 

Но....

Твоите очи, твоите очи.

Моля те, махни се.

Замълчи.

 

© Исмигюл Хаджиеминова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??