Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
21 июн. 2008 г., 12:00

Загуби 

  Поэзия » Другая
1016 0 20
посветено на Болката

Като диря от горено, като бръчка
между двете ни очи се гнезди Тягост.
Хрипат кухо дробовете – стари съчки...
Прекроени сме. Очите ни са слаби –

трудно мъкнат наедрялата виновност.
А неслученото ражда голо дъно.
Всяко бъдеще от минало е болно.
Коритата на сълзите ни са пълни,

но се пукат чак когато губим смисъл.
Чак когато се втечнят от застояло.
Живо Нямане през клетките им диша.
Чепка млада Тишина от тях назрява

като сочно предсказание за буря.
Гърбовете ни са пусти магистрали.
Само Загуби по осите пътуват
и се молят на плътта... да ги прежали.

© Ружа Матеева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??