Загуби
посветено на Болката
Като диря от горено, като бръчка
между двете ни очи се гнезди Тягост.
Хрипат кухо дробовете – стари съчки...
Прекроени сме. Очите ни са слаби –
трудно мъкнат наедрялата виновност.
А неслученото ражда голо дъно.
Всяко бъдеще от минало е болно.
Коритата на сълзите ни са пълни,
но се пукат чак когато губим смисъл.
Чак когато се втечнят от застояло.
Живо Нямане през клетките им диша.
Чепка млада Тишина от тях назрява
като сочно предсказание за буря.
Гърбовете ни са пусти магистрали.
Само Загуби по осите пътуват
и се молят на плътта... да ги прежали.
Като диря от горено, като бръчка
между двете ни очи се гнезди Тягост.
Хрипат кухо дробовете – стари съчки...
Прекроени сме. Очите ни са слаби –
трудно мъкнат наедрялата виновност.
А неслученото ражда голо дъно.
Всяко бъдеще от минало е болно.
Коритата на сълзите ни са пълни,
но се пукат чак когато губим смисъл.
Чак когато се втечнят от застояло.
Живо Нямане през клетките им диша.
Чепка млада Тишина от тях назрява
като сочно предсказание за буря.
Гърбовете ни са пусти магистрали.
Само Загуби по осите пътуват
и се молят на плътта... да ги прежали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
