Jun 21, 2008, 12:00 PM

Загуби 

  Poetry » Other
1054 0 20
посветено на Болката
Като диря от горено, като бръчка
между двете ни очи се гнезди Тягост.
Хрипат кухо дробовете – стари съчки...
Прекроени сме. Очите ни са слаби –
трудно мъкнат наедрялата виновност.
А неслученото ражда голо дъно.
Всяко бъдеще от минало е болно.
Коритата на сълзите ни са пълни,
но се пукат чак когато губим смисъл.
Чак когато се втечнят от застояло.
Живо Нямане през клетките им диша. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Random works
: ??:??