12 дек. 2006 г., 16:02

Загубих ...

858 0 3
Загубих тебе и мечтите си
и любовта загубих някъде-
избяга блясъкът в очите ми-
отне те мраморно проклятие..
Усмивка радостна
не ще засвети по лицето ми.
Ни поглед топъл,
нито дума яростна
от тебе аз не ще усетя.
Загубих себе си дори,
защото дадох ти
всичкото,което имах;
всичкото,което бях.
Сега съм нищо -
само стъклен прах
ще поиграе във очите ми.
Ни сълзи,нито сладък смях
ще видиш в тях,
без тебе са така безчувствени,
Душата и сърцето пусти са -
те бяха твои,
ти си тръгна с тях...
Загубих тебе и мечтите си
и любовта загубих някъде -
избяга блясъкът в очите ми
и щастието във усмивката.
Загубих себе си дори
във тебе и заради тебе.
Сега съм нищо.
Вече нямам нищо.
Загубих всичко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....