Dec 12, 2006, 4:02 PM

Загубих ...

  Poetry
857 0 3
Загубих тебе и мечтите си
и любовта загубих някъде-
избяга блясъкът в очите ми-
отне те мраморно проклятие..
Усмивка радостна
не ще засвети по лицето ми.
Ни поглед топъл,
нито дума яростна
от тебе аз не ще усетя.
Загубих себе си дори,
защото дадох ти
всичкото,което имах;
всичкото,което бях.
Сега съм нищо -
само стъклен прах
ще поиграе във очите ми.
Ни сълзи,нито сладък смях
ще видиш в тях,
без тебе са така безчувствени,
Душата и сърцето пусти са -
те бяха твои,
ти си тръгна с тях...
Загубих тебе и мечтите си
и любовта загубих някъде -
избяга блясъкът в очите ми
и щастието във усмивката.
Загубих себе си дори
във тебе и заради тебе.
Сега съм нищо.
Вече нямам нищо.
Загубих всичко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Начкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...