12.12.2006 г., 16:02

Загубих ...

861 0 3
Загубих тебе и мечтите си
и любовта загубих някъде-
избяга блясъкът в очите ми-
отне те мраморно проклятие..
Усмивка радостна
не ще засвети по лицето ми.
Ни поглед топъл,
нито дума яростна
от тебе аз не ще усетя.
Загубих себе си дори,
защото дадох ти
всичкото,което имах;
всичкото,което бях.
Сега съм нищо -
само стъклен прах
ще поиграе във очите ми.
Ни сълзи,нито сладък смях
ще видиш в тях,
без тебе са така безчувствени,
Душата и сърцето пусти са -
те бяха твои,
ти си тръгна с тях...
Загубих тебе и мечтите си
и любовта загубих някъде -
избяга блясъкът в очите ми
и щастието във усмивката.
Загубих себе си дори
във тебе и заради тебе.
Сега съм нищо.
Вече нямам нищо.
Загубих всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Начкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...