12.12.2006 г., 16:02

Загубих ...

862 0 3
Загубих тебе и мечтите си
и любовта загубих някъде-
избяга блясъкът в очите ми-
отне те мраморно проклятие..
Усмивка радостна
не ще засвети по лицето ми.
Ни поглед топъл,
нито дума яростна
от тебе аз не ще усетя.
Загубих себе си дори,
защото дадох ти
всичкото,което имах;
всичкото,което бях.
Сега съм нищо -
само стъклен прах
ще поиграе във очите ми.
Ни сълзи,нито сладък смях
ще видиш в тях,
без тебе са така безчувствени,
Душата и сърцето пусти са -
те бяха твои,
ти си тръгна с тях...
Загубих тебе и мечтите си
и любовта загубих някъде -
избяга блясъкът в очите ми
и щастието във усмивката.
Загубих себе си дори
във тебе и заради тебе.
Сега съм нищо.
Вече нямам нищо.
Загубих всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Начкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...