20 янв. 2010 г., 13:21

Загубил съм доверие във думите

Поэзия

1.5K 0 18

Обещах ти, но вихрушките на думите
развързаха самите изречения,
разместиха извивките на буквите;
оставиха изкашляно "забравих те" -
загубил съм доверие във думите.
Така че, ако искаме понякога
просто да се питаме приятелски
за нашите животи, задължително
ще бъде замаскирано. (Наистина!)
Но пак ще се усмихваме във себе си
на времето, което ни разделяше,
и с тихата ненавист на забравата
(как ми липсва пламъкът на спомена!)
всичко ще отмине. Но коравите
реалности на нашето обичане
ще експлоадират - Боже, Господи!
Та ние бяхме само многоточие
във лъскавите томове на болката,
излез сама навън, попитай птиците
снимаха ли някъде ръцете ни,
слети във една; и булевардите
смесиха ли стъпките ни - време е
да бъда откровен веднъж завинаги.
Обещах ти! Но вихрушките на думите
разпукаха черупката на мислите,
разпръснаха парчетата във въздуха -
получи се вулкан по невнимание.

Така че, ако тръгнеме понякога
със думите напред, то обезателно -
постарай се да преминеме на действия!
Няма нищо по-ужасно от угрозата
отново да подмина очевидното -
че ти си още някъде в сърцето ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Партилан (Кирил Ценев)

"Няма нищо по-ужасно от угрозата
отново да подмина очевидното -
че ти си още някъде в сърцето ми..."

Това диаметрално е на прозата-
разкрива ни фаталното и свидното
лице...И ми напомня за преплетени
ръце...там, нейде под мимозата,
където ме намери за пръв път- "Ето Я!"

Онази, дето идва неочаквана
и дето после тръгва си ,Бруталната
и след това разбираш, че си чакал
за тази среща- цял Живот навярно
и не е "късно" а е "твърде рано"...

И след това - превръщането в рана,
от нея пък- изникващи куплети
и тъй дордето ...сигурно си схванал.
Холандецът, как скита по моретата
и диша от солената им пяна.

...да ,Майстор си и Лира е сърцето ти
и ритъмът свещен на барабаните
разбива се в скалите, връща ехото
и всичко се повтаря по призвание-
докосването, и смеха, и трепети...

Но нивга незабравя се Голямата
и въпреки обета за мълчание-
как ми се иска пак да се засрещнем
и да и кажа, че разбрах, че схванал съм..
но няма как, не идва и в съня ми...

2012-02-08T23:44:39+02:00
lady_rose (Единствена)

Тук явно си бил във вихъра си... Прочетох го веднъж наум и два пъти на глас... и всеки път търся различен смисъл и го намирам! Страхотен си... не само заради начина, по който пишеш, а заради начина, по който ми въздействаш всеки път, когато чета твое нещо! Благодаря ти за невероятното усещане!!!

2010-02-22T23:13:48+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Та ние бяхме само многоточие
във лъскавите томове на болката,

Ах, тази угроза...
Докосна ме!

2010-01-21T10:40:50+02:00
Melany71 (Светла)

Стига само празни приказки...

2010-01-21T09:05:25+02:00
gastanieda (Деница Красимирова)

Изллючително добре написано и почуствано. Определено от най-добрите които съм чела!!!

2010-01-20T22:45:54+02:00