Загубил съм доверие във думите
Обещах ти, но вихрушките на думите
развързаха самите изречения,
разместиха извивките на буквите;
оставиха изкашляно "забравих те" -
загубил съм доверие във думите.
Така че, ако искаме понякога
просто да се питаме приятелски
за нашите животи, задължително
ще бъде замаскирано. (Наистина!)
Но пак ще се усмихваме във себе си
на времето, което ни разделяше,
и с тихата ненавист на забравата
(как ми липсва пламъкът на спомена!)
всичко ще отмине. Но коравите
реалности на нашето обичане
ще експлоадират - Боже, Господи!
Та ние бяхме само многоточие
във лъскавите томове на болката,
излез сама навън, попитай птиците
снимаха ли някъде ръцете ни,
слети във една; и булевардите
смесиха ли стъпките ни - време е
да бъда откровен веднъж завинаги.
Обещах ти! Но вихрушките на думите
разпукаха черупката на мислите,
разпръснаха парчетата във въздуха -
получи се вулкан по невнимание.
Така че, ако тръгнеме понякога
със думите напред, то обезателно -
постарай се да преминеме на действия!
Няма нищо по-ужасно от угрозата
отново да подмина очевидното -
че ти си още някъде в сърцето ми...
© Валери Шуманов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тук явно си бил във вихъра си... Прочетох го веднъж наум и два пъти на глас... и всеки път търся различен смисъл и го намирам! Страхотен си... не само заради начина, по който пишеш, а заради начина, по който ми въздействаш всеки път, когато чета твое нещо! Благодаря ти за невероятното усещане!!!
-
Та ние бяхме само многоточие
във лъскавите томове на болката,
Ах, тази угроза...
Докосна ме! -
Стига само празни приказки...
-
Изллючително добре написано и почуствано. Определено от най-добрите които съм чела!!!
-
!!!
-
Благодаря за удоволствието!
Ще препрочитам този стих много пъти, преди да съм готова да кажа нещо
осмислено!
Благодаря още веднъж! -
Поздравления и от мен, Валери, много си талантлив! Отдавна не бях те навестявала...има да наваксвам
Бъди здрав, щастлив и все така вдъхновен! -
Поздравления!
-
Няма нищо по-ужасно от угрозата
отново да подмина очевидното -
че ти си още някъде в сърцето ми...
Страхотно е..БРАВО !!! -
"Няма нищо по-ужасно от угрозата
отново да подмина очевидното -
че ти си още някъде в сърцето ми..."
!!!*
-
Страхотно е,наистина!!!Поздрави
-
!!!*
-
Страхотно е! Поздравления!
-
"Няма нищо по-ужасно от угрозата
отново да подмина очевидното -
че ти си още някъде в сърцето ми..."
Браво! -
Много ми хареса!Поздрав!
-
Та ние бяхме само многоточие
във лъскавите томове на болката,
излез сама навън, попитай птиците
снимаха ли някъде ръцете ни,
слети във една; и булевардите
смесиха ли стъпките ни - време е
да бъда откровен веднъж завинаги.
!!!
Много,много готино! -
... вулкан от недоискване, Валери... не от невнимание... не можеш да я подминеш... останала е...!
Поздравления за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
отново да подмина очевидното -
че ти си още някъде в сърцето ми..."
Това диаметрално е на прозата-
разкрива ни фаталното и свидното
лице...И ми напомня за преплетени
ръце...там, нейде под мимозата,
където ме намери за пръв път- "Ето Я!"
Онази, дето идва неочаквана
и дето после тръгва си ,Бруталната
и след това разбираш, че си чакал
за тази среща- цял Живот навярно
и не е "късно" а е "твърде рано"...
И след това - превръщането в рана,
от нея пък- изникващи куплети
и тъй дордето ...сигурно си схванал.
Холандецът, как скита по моретата
и диша от солената им пяна.
...да ,Майстор си и Лира е сърцето ти
и ритъмът свещен на барабаните
разбива се в скалите, връща ехото
и всичко се повтаря по призвание-
докосването, и смеха, и трепети...
Но нивга незабравя се Голямата
и въпреки обета за мълчание-
как ми се иска пак да се засрещнем
и да и кажа, че разбрах, че схванал съм..
но няма как, не идва и в съня ми...