Загубил съм доверие във думите
Обещах ти, но вихрушките на думите
развързаха самите изречения,
разместиха извивките на буквите;
оставиха изкашляно "забравих те" -
загубил съм доверие във думите.
Така че, ако искаме понякога
просто да се питаме приятелски
за нашите животи, задължително
ще бъде замаскирано. (Наистина!)
Но пак ще се усмихваме във себе си
на времето, което ни разделяше,
и с тихата ненавист на забравата
(как ми липсва пламъкът на спомена!)
всичко ще отмине. Но коравите
реалности на нашето обичане
ще експлоадират - Боже, Господи!
Та ние бяхме само многоточие
във лъскавите томове на болката,
излез сама навън, попитай птиците
снимаха ли някъде ръцете ни,
слети във една; и булевардите
смесиха ли стъпките ни - време е
да бъда откровен веднъж завинаги.
Обещах ти! Но вихрушките на думите
разпукаха черупката на мислите,
разпръснаха парчетата във въздуха -
получи се вулкан по невнимание.
Така че, ако тръгнеме понякога
със думите напред, то обезателно -
постарай се да преминеме на действия!
Няма нищо по-ужасно от угрозата
отново да подмина очевидното -
че ти си още някъде в сърцето ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
