8 дек. 2007 г., 13:05

Заключен храм

Поэзия

962 0 6

Прибирам се във своята обител,
в храма на свещена самота.
В света ви съм единствен жител.
Неразбрана и отхвърлена! Сама!

Не съм ли аз единствена нормална
във вашия безумно скучен ад,
с едничката ви истина банална
за вечния и мъдър кръговрат!

Че кой на мъдрост ви научи?
Кого ще сочите с виновен пръст?
Светът жесток ще ви поучи
пред светлия и вечен Божи кръст!

Пред Него вий се големейте!
Пред Него викайте, ругайте с глас!
Но моля ви, пред мен недейте -
сърцето ми заключи се за вас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Magnoliq (Маги)

Радвам се, че прочетох тази твоя творба! Благодаря ти, че допусна и мен в заключения си храм - така разбрах, че и аз не съм сама! Благодаря ти за удоволствието, което ми доставяш със стиховете си! Мъдри са, музикални, истински!
Рядко срещан талант! Особно на тази възраст!

2007-12-31T00:12:14+02:00
Сентполия (Любослава)

Разкошно стихотворение, лее се.
Поздравявам те, Ирина!

2007-12-08T17:28:03+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Всеки понякога се чувства неразбран и отхвърлен,мила!Надявам се и при теб да е временно!Инъче е хубаво това,което си написала!Поздрави от мен!

2007-12-08T14:38:15+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Браво!
Може би уединението е най-доброто място при това което ни заобикаля!
Браво!

2007-12-08T13:43:37+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Дай ключа!Не оставай сама!
Малко си бясна на някого,
но мисля,че ще ти мине!
Хубав стих!Браво!

2007-12-08T13:36:20+02:00