8 dic 2007, 13:05

Заключен храм

Poesía

953 0 6

Прибирам се във своята обител,
в храма на свещена самота.
В света ви съм единствен жител.
Неразбрана и отхвърлена! Сама!

Не съм ли аз единствена нормална
във вашия безумно скучен ад,
с едничката ви истина банална
за вечния и мъдър кръговрат!

Че кой на мъдрост ви научи?
Кого ще сочите с виновен пръст?
Светът жесток ще ви поучи
пред светлия и вечен Божи кръст!

Пред Него вий се големейте!
Пред Него викайте, ругайте с глас!
Но моля ви, пред мен недейте -
сърцето ми заключи се за вас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Magnoliq (Маги)

Радвам се, че прочетох тази твоя творба! Благодаря ти, че допусна и мен в заключения си храм - така разбрах, че и аз не съм сама! Благодаря ти за удоволствието, което ми доставяш със стиховете си! Мъдри са, музикални, истински!
Рядко срещан талант! Особно на тази възраст!

2007-12-31T00:12:14+02:00
Сентполия (Любослава)

Разкошно стихотворение, лее се.
Поздравявам те, Ирина!

2007-12-08T17:28:03+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Всеки понякога се чувства неразбран и отхвърлен,мила!Надявам се и при теб да е временно!Инъче е хубаво това,което си написала!Поздрави от мен!

2007-12-08T14:38:15+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Браво!
Може би уединението е най-доброто място при това което ни заобикаля!
Браво!

2007-12-08T13:43:37+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Дай ключа!Не оставай сама!
Малко си бясна на някого,
но мисля,че ще ти мине!
Хубав стих!Браво!

2007-12-08T13:36:20+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0