11 янв. 2020 г., 23:37

Закърпвам старите си рани с вяра

1.5K 0 0

Разцепвам се понякога до там,

че целият съм мрежа от провали

и чувството да бъдеш чужд, и сам

пробожда мисълта ми без да жали.

 

За всяка грешка моя или не

защо поемам цялата вина?

Наивната ми обич ли отне

желаните добро и топлина?

 

Въпросите без отговор остават

и повече болят цепнатините.

Болеене... Но стига! Заслужават

и в трудностите следване мечтите.

 

Закърпвам старите си рани с вяра.

И тръгвам... Този път не се повтаря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...