Разцепвам се понякога до там,
че целият съм мрежа от провали
и чувството да бъдеш чужд, и сам
пробожда мисълта ми без да жали.
За всяка грешка моя или не
защо поемам цялата вина?
Наивната ми обич ли отне
желаните добро и топлина?
Въпросите без отговор остават
и повече болят цепнатините.
Болеене... Но стига! Заслужават
и в трудностите следване мечтите.
Закърпвам старите си рани с вяра.
И тръгвам... Този път не се повтаря.
© Асенчо Грудев Все права защищены