7 янв. 2020 г., 06:59

Закъсня...

841 3 1

 

Понякога преди, но все по-често, 

напоследък ме обгръща този мрак, 

във който припознавам неизвестното 

и бъдещето в израз - "Няма как!" 

Но тайно, много скрито надълбоко, 

във мене се таи една надежда, 

че ти ще ме обичаш страшно много 

и любовта ни ще е факт до неизбежност. 

Ала е приказка. И стих. И въжделение. 

Теб има те, но повече те няма. 

Боли, ако си само вдъхновение, 

очакване, заблуда или драма... 

И въпреки това те пускам в себе си. 

Така забравям, че тъгата ме прегръща. 

Не искам аз покоят щом намеря, 

носталгия назад да ме завръща... 

Единствено повярвай ми, ръцете ти, 

едно докосване - завира ми кръвта! 

Те биха стоплили, умиращо сърцето ми, 

но закъсня и Ти. Ужасно закъсня... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...