7 янв. 2020 г., 06:59

Закъсня...

831 3 1

 

Понякога преди, но все по-често, 

напоследък ме обгръща този мрак, 

във който припознавам неизвестното 

и бъдещето в израз - "Няма как!" 

Но тайно, много скрито надълбоко, 

във мене се таи една надежда, 

че ти ще ме обичаш страшно много 

и любовта ни ще е факт до неизбежност. 

Ала е приказка. И стих. И въжделение. 

Теб има те, но повече те няма. 

Боли, ако си само вдъхновение, 

очакване, заблуда или драма... 

И въпреки това те пускам в себе си. 

Така забравям, че тъгата ме прегръща. 

Не искам аз покоят щом намеря, 

носталгия назад да ме завръща... 

Единствено повярвай ми, ръцете ти, 

едно докосване - завира ми кръвта! 

Те биха стоплили, умиращо сърцето ми, 

но закъсня и Ти. Ужасно закъсня... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...