valia1771 (Ивон)
371 11611
27 февр. 2020 г., 21:15

Закъсняла 

  Поэзия » Любовная
753 2 6

 

Прибраха щурците цигулките,

изсвирили летния валс,

последното ято светулки

изчезна във нежен каданс.

 

Есен във пъстра позлата

и с меденоруси коси,

пъргаво шета в гората,

в очите ù пламък гори.

 

Днес ще пристава на вятъра -

вечният стар годеник,

славеи пеят в душата ù

като от приказен миг.

 

Все ще изскочи отнякъде

с букет от красиви слова,

ще поразроши косата ù,

просто, ей тъй на шега.

 

Прибрали щурците цигулките

в калъфи от златни листа,

есента – закъсняла светулка

потъна във мрака сама.

© Ивон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно..., най-вече вятъра...
    "Все ще изскочи отнякъде
    с букет от красиви слова,
    ще поразроши косата ù,
    просто, ей тъй на шега."
  • Когато стане въпрос за светулки, съм пристрастна. Защото освен светлина, са и страхотна муза и все хубави неща се раждат🌸
  • Благодаря ви, Цвети, Танче, Краси!
  • Няма късна любов... много нежно, Ивон.
  • ..Все ще изскочи отнякъде
    с букет от красиви слова,..
    Пожелавам ти го от сърце, Ивон!
  • Макар почувстваната тъга е нежно красиво!
Предложения
: ??:??