Закъсняла
Прибраха щурците цигулките,
изсвирили летния валс,
последното ято светулки
изчезна във нежен каданс.
Есен във пъстра позлата
и с меденоруси коси,
пъргаво шета в гората,
в очите ù пламък гори.
Днес ще пристава на вятъра -
вечният стар годеник,
славеи пеят в душата ù
като от приказен миг.
Все ще изскочи отнякъде
с букет от красиви слова,
ще поразроши косата ù,
просто, ей тъй на шега.
Прибрали щурците цигулките
в калъфи от златни листа,
есента – закъсняла светулка
потъна във мрака сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивон Все права защищены
