27 feb 2020, 21:15

Закъсняла 

  Poesía » De amor
604 2 6

 

Прибраха щурците цигулките,

изсвирили летния валс,

последното ято светулки

изчезна във нежен каданс.

 

Есен във пъстра позлата

и с меденоруси коси,

пъргаво шета в гората,

в очите ù пламък гори.

 

Днес ще пристава на вятъра -

вечният стар годеник,

славеи пеят в душата ù

като от приказен миг.

 

Все ще изскочи отнякъде

с букет от красиви слова,

ще поразроши косата ù,

просто, ей тъй на шега.

 

Прибрали щурците цигулките

в калъфи от златни листа,

есента – закъсняла светулка

потъна във мрака сама.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно..., най-вече вятъра...
    "Все ще изскочи отнякъде
    с букет от красиви слова,
    ще поразроши косата ù,
    просто, ей тъй на шега."
  • Когато стане въпрос за светулки, съм пристрастна. Защото освен светлина, са и страхотна муза и все хубави неща се раждат🌸
  • Благодаря ви, Цвети, Танче, Краси!
  • Няма късна любов... много нежно, Ивон.
  • ..Все ще изскочи отнякъде
    с букет от красиви слова,..
    Пожелавам ти го от сърце, Ивон!
  • Макар почувстваната тъга е нежно красиво!
Propuestas
: ??:??