10 сент. 2007 г., 11:42

Закъсняла готовност

726 0 0

  ЗАКЪСНЯЛА ГОТОВНОСТ


Късна августовска вечер,
любов във въздуха трепти,
но защо ли аз не чувствам вече
надежда за сбъднати мечти?!


Решила бях щастие да търся
в незнайни, чужди очи,
но не съзнавах, че така ще разтърся
дълбоки и искрени мечти.


Сега гледам сама небето,
а то навява ми тъга,
скръб навява във сърцето
загубата на любовта.


Отдръпнати един от друг сме,
а някога не бе така,
с любов и нежност ме прегръщаше,
боли, щом спомня си това сега.


Да можех времето назад да върна,
бих изпила чаша със отрова,
готова съм смъртта да прегърна,
за щастието ти на всичко съм готова.


За усмивката ти тъй красива
решена съм цената да платя,
защото тя в мен мъката убива
и бих платила за нея със живота.


А ти тогаз на гроба ми ела
и прошка ми дари, но от сърцето,
прости греховните дела,
за да ми прости и Годпод на небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолина Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...