ЗАКЪСНЯЛА ГОТОВНОСТ


Късна августовска вечер,
любов във въздуха трепти,
но защо ли аз не чувствам вече
надежда за сбъднати мечти?!

Решила бях щастие да търся
в незнайни, чужди очи,
но не съзнавах, че така ще разтърся
дълбоки и искрени мечти.

Сега гледам сама небето,
а то навява ми тъга,
скръб навява във сърцето
загубата на любовта.

Отдръпнати един от друг сме,
а някога не бе така,
с любов и нежност ме прегръщаше,
боли, щом спомня си това сега.

Да можех времето назад да върна,
бих изпила чаша със отрова,
готова съм смъртта да прегърна,
за щастието ти на всичко съм готова.

За усмивката ти тъй красива
решена съм цената да платя,
защото тя в мен мъката убива
и бих платила за нея със живота.

А ти тогаз на гроба ми ела
и прошка ми дари, но от сърцето,
прости греховните дела,
за да ми прости и Годпод на небето.