Sep 10, 2007, 11:42 AM

Закъсняла готовност

  Poetry
734 0 0

  ЗАКЪСНЯЛА ГОТОВНОСТ


Късна августовска вечер,
любов във въздуха трепти,
но защо ли аз не чувствам вече
надежда за сбъднати мечти?!


Решила бях щастие да търся
в незнайни, чужди очи,
но не съзнавах, че така ще разтърся
дълбоки и искрени мечти.


Сега гледам сама небето,
а то навява ми тъга,
скръб навява във сърцето
загубата на любовта.


Отдръпнати един от друг сме,
а някога не бе така,
с любов и нежност ме прегръщаше,
боли, щом спомня си това сега.


Да можех времето назад да върна,
бих изпила чаша със отрова,
готова съм смъртта да прегърна,
за щастието ти на всичко съм готова.


За усмивката ти тъй красива
решена съм цената да платя,
защото тя в мен мъката убива
и бих платила за нея със живота.


А ти тогаз на гроба ми ела
и прошка ми дари, но от сърцето,
прости греховните дела,
за да ми прости и Годпод на небето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолина Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...