16 февр. 2010 г., 11:33

Закъсняла любов

2.2K 0 6

Тази тъй закъсняла любов

като хищница ще ни разкъса -

няма време, отмина сезон

и към свършек завъртат се дните.

Тя не моли за прошка, за милост,

не е склонна дори да прощава,

не със залък, а само с трохите

свикнала е да се гощава.

И понеже е късно дошла,

няма време за грим и за поза,

тя не сваля луна  и звезда

и не знае римувана строфа.

Тази тъй закъсняла любов,

на живота в безименна гара,

на забравен и пуст коловоз

ще събира все някои двама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • изключително премерен стих мисля ,че ги пишеш на един дъх,Сещам се за едно мое старо стихотворение в което се говореше за любовни гари които се нижат една подир друга...
  • Супер е!!!
    Никога не е късно, особено за любов
    ((( )))
  • Щом са двама, по-добре забравен и пуст коловоз, отколкото гарова олелия!
    Никога не е късно, така казват...
  • Всяка любов е красива, дори и тази!
    Поздрав, Таня!
  • По-добре късно отколкото никога!!! Поздрав от мен

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...