16 февр. 2010 г., 11:33

Закъсняла любов

2.2K 0 6

Тази тъй закъсняла любов

като хищница ще ни разкъса -

няма време, отмина сезон

и към свършек завъртат се дните.

Тя не моли за прошка, за милост,

не е склонна дори да прощава,

не със залък, а само с трохите

свикнала е да се гощава.

И понеже е късно дошла,

няма време за грим и за поза,

тя не сваля луна  и звезда

и не знае римувана строфа.

Тази тъй закъсняла любов,

на живота в безименна гара,

на забравен и пуст коловоз

ще събира все някои двама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • изключително премерен стих мисля ,че ги пишеш на един дъх,Сещам се за едно мое старо стихотворение в което се говореше за любовни гари които се нижат една подир друга...
  • Супер е!!!
    Никога не е късно, особено за любов
    ((( )))
  • Щом са двама, по-добре забравен и пуст коловоз, отколкото гарова олелия!
    Никога не е късно, така казват...
  • Всяка любов е красива, дори и тази!
    Поздрав, Таня!
  • По-добре късно отколкото никога!!! Поздрав от мен

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...