Тази тъй закъсняла любов
като хищница ще ни разкъса -
няма време, отмина сезон
и към свършек завъртат се дните.
Тя не моли за прошка, за милост,
не е склонна дори да прощава,
не със залък, а само с трохите
свикнала е да се гощава.
И понеже е късно дошла,
няма време за грим и за поза,
тя не сваля луна и звезда
и не знае римувана строфа.
Тази тъй закъсняла любов,
на живота в безименна гара,
на забравен и пуст коловоз
ще събира все някои двама.
© Таня Панайотова Всички права запазени