16.02.2010 г., 11:33

Закъсняла любов

2.2K 0 6

Тази тъй закъсняла любов

като хищница ще ни разкъса -

няма време, отмина сезон

и към свършек завъртат се дните.

Тя не моли за прошка, за милост,

не е склонна дори да прощава,

не със залък, а само с трохите

свикнала е да се гощава.

И понеже е късно дошла,

няма време за грим и за поза,

тя не сваля луна  и звезда

и не знае римувана строфа.

Тази тъй закъсняла любов,

на живота в безименна гара,

на забравен и пуст коловоз

ще събира все някои двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • изключително премерен стих мисля ,че ги пишеш на един дъх,Сещам се за едно мое старо стихотворение в което се говореше за любовни гари които се нижат една подир друга...
  • Супер е!!!
    Никога не е късно, особено за любов
    ((( )))
  • Щом са двама, по-добре забравен и пуст коловоз, отколкото гарова олелия!
    Никога не е късно, така казват...
  • Всяка любов е красива, дори и тази!
    Поздрав, Таня!
  • По-добре късно отколкото никога!!! Поздрав от мен

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...