***закъсняло***
На есента природният разкош
изпъкваше под връхната ù дреха,
напъпилото рано пролетта,
сега отвред събираше успеха.
И аз стоях като изтръпнал кол,
напразно дирещ в себе си утеха,
съзнавайки, че тя е точно там
под тази тежка горна, връхна дреха.
Така заплеснат в своя луд копнеж,
не досъзрях, че някой я отнесе,
той беше твърде смел и напорист
и нощем плодовете ù береше.
И пак е есен в парка от листа,
разравям с търсещ поглед сетивата,
но минали са толкова лета
и тъй непалав вече е мерака.
Сега без дреха ходи тази дама,
уви, и плодовете ù ги няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лулу Все права защищены
)))))
