Layla (Лулу)
129 673
3 nov 2010, 12:18

***закъсняло*** 

  Poesía
876 0 6

На есента природният разкош
изпъкваше под връхната ù дреха,
напъпилото рано пролетта, 
сега отвред събираше успеха.

И аз стоях като изтръпнал кол, 
напразно дирещ в себе си утеха,
съзнавайки, че тя е точно там
под тази тежка горна, връхна дреха.

Така заплеснат в своя луд копнеж,
не досъзрях, че някой я отнесе, 
той беше твърде смел и напорист
и нощем плодовете ù береше.

И пак е есен в парка от листа,
разравям с търсещ поглед сетивата,
но минали са толкова лета
и тъй непалав вече е мерака.

Сега без дреха ходи тази дама, 
уви, и плодовете ù ги няма.

© Лулу Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дани, никога не е късно за това, особено мисля и сезона си уцелила )))))
  • !!! Малко закъснял вятър ме довя при теб ! Радвам се, че не подминах!
  • мерси, ма Жулли, радвам се, че наминаваш
  • Страхотен стих, съвсем навреме! Рядко чета такива!
    Поздрав, Лулу!
  • ах, ама Вие всичко виждате, мосю ))
  • Хахаха - разсмя ме, Лулу.
    Целувки!
Propuestas
: ??:??