Galina_B (Галина Белинска)
69 386
1 окт. 2006 г., 10:10

Закъсняло признание 

  Поэзия
684 0 9

И когато ми е тежко,
и когато съм сама
пак за теб си спомням, мамо,
и за твойта топлина.
И когато ми е светло,
и когато съм щастлива
искам с теб да споделя...
По-често да го правех приживе,
по-малко днес щях да скърбя...

© Галина Белинска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И никога не е достатъчно. Поклон! Да поплачем за майките!
  • С тридневно закъснение - здравейте всички! Явно тук поезията се чете повече. Една кралица някога по повод бунта на народа си изразила учудване: като нямат хляб, защо не ядат пасти?!
    Насред пиршеството, на отрупаната с "лакомства" поетична трапеза на "Откровения", мога да Ви предложа само трошички "хляб", отронени от моето сърце...
  • ...

    знам*
  • Тъжен е стиха ти Галина.
    Защо ли винаги доказваме истината че:
    "Човек оценява това което има,едва когато го загуби."

    Поздрав за стиха и усмивка във вечерта.
  • Никой от нас не се е научил по-често да казва "обичам те" - на когото и да било!
  • До болка искрен и трогателен стих...
    Поздрав!
  • съпричастност
  • Да,колко рядко казваме"обичам те" на своите майки!
    Дано и сега не е късно...
    Поздрави!
  • Много тъжно стихотворение...Останах без думи!
Предложения
: ??:??