1 окт. 2006 г., 10:10

Закъсняло признание

Поэзия

831 0 9

И когато ми е тежко,
и когато съм сама
пак за теб си спомням, мамо,
и за твойта топлина.
И когато ми е светло,
и когато съм щастлива
искам с теб да споделя...
По-често да го правех приживе,
по-малко днес щях да скърбя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Бояна (Бояна Костова)

И никога не е достатъчно. Поклон! Да поплачем за майките!

2008-10-06T10:12:49+03:00
Galina_B (Галина Белинска)

С тридневно закъснение - здравейте всички! Явно тук поезията се чете повече. Една кралица някога по повод бунта на народа си изразила учудване: като нямат хляб, защо не ядат пасти?!
Насред пиршеството, на отрупаната с "лакомства" поетична трапеза на "Откровения", мога да Ви предложа само трошички "хляб", отронени от моето сърце...

2006-10-05T00:23:32+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

...

знам*

2006-10-01T22:37:24+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Тъжен е стиха ти Галина.
Защо ли винаги доказваме истината че:
"Човек оценява това което има,едва когато го загуби."

Поздрав за стиха и усмивка във вечерта.

2006-10-01T20:05:25+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Никой от нас не се е научил по-често да казва "обичам те" - на когото и да било!

2006-10-01T11:58:48+03:00