darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
29 июл. 2009 г., 11:10

Закъсняло (в недоизричане) 

  Поэзия
1322 0 14

Обикнах те, но доста закъсняло.

Когато спря да бъде жизнеопределящо.

Не станах половинката на цяло.

Онази, защитена от отделяне.

 

А дълго се приучвах на зависимост.

Да бъда част от общо неделимо.

Да бъда тази, на която е приписано

след своето да носи твойто име.

 

И чаках  като в храм новопокръстен

да те приема с всички недостатъци.

С овалната завършеност на пръстен,

чрез който да прекъсна самотата си.

 

И цялата ми нежност се събуди.

Почувствах я по устните, по пръстите.

И сякаш милиони пеперуди

в зениците под миглите възкръснаха.

 

Тогава имах смисъл, за да вярвам,

че може би съм годна за обичане.

Но вече ми е късно за признания.

Застинали са в мен в недоизричане…

 

© Надежда Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??