17 мая 2015 г., 00:20

Залез 

  Поэзия » Философская
881 3 26

 

 

Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак
в пространството. Сред неговите кули.
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Очарователен залез...
  • Благодаря ти, Валентине, за толкова приятелски казаните и топли думи!
    Трогна ме с вниманието си.
  • Прекрасен стих, Мисана! От онзи ден си го препрочитам и все не мога с думи да извая съответстващия му отзив. Затова просто ще помълча пред теб ... Поздрави, приятелю!
  • Благодаря ти, Ваня, за този хубав анализ, както и за това, че оцени!

    Благодаря и на теб, Адажиото!
  • Прегръдки и на теб, Ваня! Знаеш колко си ми скъпа. Ти си истински приятел - от онези дето в нужда се познават, а не от другите - дето при първия удобен случай те предават /сещаш се за кого говоря/.
    Мерси за хубавия коментар и че оцени стиха ми!

    Нека да ти е много хубава новата седмица!
    Поздравявам те с това:

    https://www.youtube.com/watch?v=1JZzAupJap0
  • Сигурно си единствения, при когото ще спра тази нощ, макар, че искам да прочета много неща. Както винаги си интригуващ, коментарите са много интересни.Аз видях наистина един залез и синя вечер, която се спуска над
    полетата/и над онова Поле/, видях звезди, които като свтулчици излитат от Праха и заемат своето място на небето.И споменът за тия, които мислим, че сме изгубили, оживява /цветен и истински/, защото те са някъде там в пространството, всъщност не сме ги загубили. Трябва само да
    го вярваме... Ето така интерпретирам стиха ти. Нали знаеш, че си имам
    мои асоцоации.. Много ми хареса!Както винаги ме размисли.Прегръдки!
  • Благодаря ти за вниманието, Пламена! Трогнат съм.

    Хубава вечер и ползотворна нова седмица, ти желая!
  • Поздрави и от мен, Мисан.
    Завладяваш този пък с кратък стих,
    но дълбоко съдържание.
    С малко думи, казваш много неща,
    успяваш да ни замислиш върху
    философския си текст в
    съчетание с хубави метафори.
  • Благодаря ти, Сеси! Трогна ме присъствието ти.

    Лека вечер и много хубава нова седмица!

    Мерси, Мая! Хубав коментар.
    Весела нова седмица за теб!

    П.П.

    "В един тунел от погледи вървя,
    към изхода, без който
    съм изгубен..."

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=325369
  • Отново много добър стих,пълен с послания!
  • Благодаря ти за вниманието, Кръстина и за хубавото мнение, което имаш за мен!

    Мерси и на теб, Георги! Трогнат съм.

    Благодаря за хубавия коментар, Катя!

    Мерси, Бойко! Интересно вмятане правиш. Следва да се обмисли подобна възможност.

    Благодаря ти, Анастасия! Зарадва ме с посещението си и с хубавите си думи.

    Мерси, че оцени, Патриция!
  • Докато има нещо, във което вярваме.
    Макар, че някога сме го изгубили...

    според мен е хубаво да завършва така:
    Да има нещо, във което вярваме.
    Макар, че някога сме го изгубили...

    по философски ми се струва

    поздравления за фееричния стих
  • Мисана,поздравления за стиха!
    За вярата в доброто и човека,
    за това,че добротата живее в
    душите на хората и те понякога
    наранени от живота я изгубват...
    За да дадат път на надеждата
    която като малка светулка
    в мрака да свети...
  • Много хубаво написано и с дълбоко послание!
    Напомни ми за "Изгубеният рай"...
    В основата е онова първично, човешко непокорство.
  • "Докато има нещо, във което вярваме.
    Макар, че някога сме го изгубили..."
    ---------------------------------------------
    Древна мъдрост гласи, че във всеки край има ново начало,
    това, което е било вчера, утре няма да го има,
    но идващото "утре", което е следствие на миналото "вчера",
    ще осмисли нашето "днес", ще го дари с мечта за ново сбъдване
    и с бяла вяра, че истински залез не съществува...
    Както винаги оригинален философски стих!
    С малко думи всичко е казано!
    Това го могат само истинските поети!
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря ти, Доче! Пишеш поезия с невероятна дълбочина и е радост да те чета. Трогна ме, че удостои скромния ми фрагмент с вниманието си.

    Светла неделя и нова седмица от мен!
  • "А златните светулки на праха
    безкрайно се изкачват към небето..."


    Подир светулките,по тъмни улички
    копнеж към светлината долових.
    Напук на тъмното да си над стръмното
    и светлината да превърнеш в стих...
  • Благодаря ти, че коментира и оцени, Тони! Трогна ме.

    Мерси за подкрепата, Исмаиле - с коментар и оценка!

    Благодаря ти за тези толкова топли думи /както и че оцени текста ми/, Лейди и за Рейнбо, чиято музика много харесвам! Нека това звучи специално за теб:

    https://www.youtube.com/watch?v=MxzCnNqcWnA

    Мерси за рядко съдържателния ти коментар, Рени, както и че оцени този фрагментарен мой текст!

    Благодаря ти за чудесния коментар /както и че оцени текста ми/, Рада!
    Ефектно е прозрението ти, че днешният залез може да се окаже утрешен изгрев. Това е несъмнена диалектика.

    Колеги по перо и ако не възразите, приятели! Пожелавам ви нови творчески изяви, по възможност възходящи и нека здравето неизменно ви съпътства. Хубав неделен ден и нова седмица!
  • Някога сме го "изгубили" /а не "загубили"/ - навява усещането за вяра, че го има и е в нас..а "някога" е просто един фрагмент - безцветна амнезия от Вечността, където нищо не се губи и непременно достига точния притежател.
    Поздравления, Мисана, и хубав неделен ден!
  • С Елица!
  • Красива, кратка и мъдра сентенция Безвъзвратно изгубеното не може да се завърне, но може да се сътвори, да се създаде нещо по-сигурно на неговото място.Нищо по-съзидателно няма от вярата.
    Тя е в основата на всичко.Такава е моята скромна философия.
    Поздравление за интересната творба!
  • Благодаря, че коментира и оцени текста ми, Елица и че сподели своите впечатления по него.
    Благодарен съм и за хубавото мнение, което имаш като цяло за творчеството ми!

    Приятна вечер от мен!
  • Докато вярваме в нещо, което сме изгубили, то ще е живо в паметта ни и
    ще можем да си го върнем.
    Умело съчетание на пейзаж и мъдри сентенции.
    Кратък текст - с дълбоки философски прозрения...

    Винаги изненадваш с нещо, Мисана. Затова с повишен интерес спирам на страницата ти.
    Благодаря и поздрави!
  • Съгласен съм, че погледнати от този ъгъл нещата стоят точно така, както ти ги тълкуваш, Илко! И ти благодаря за хубавия коментар. Понякога ние още вярваме в неща, които не осъзнаваме, че сме изгубили. Това всъщност е и донякъде спасително за нас, както самият ти отбелязваш. Чрез вярата си ще бъдем спасени, както най-накрая бе спасен Йов, въпреки тежките загуби, които понесе.
  • Благодаря ти, Лъвице! Трогна ме.

    Мерси, че оценихте, Катя и Илко!

    Лека нощ на всички и отморни сънища!
  • Прелестен пейзаж на мисълта, завърнала ни към спасителната сламка.
    Висока класа, Мисана!Удоволствие е да те чета!(не се надувай )
Предложения
: ??:??