17 мая 2015 г., 00:20

Залез

1.1K 3 26

 

 

Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак
в пространството. Сред неговите кули.
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Очарователен залез...
  • Благодаря ти, Валентине, за толкова приятелски казаните и топли думи!
    Трогна ме с вниманието си.
  • Прекрасен стих, Мисана! От онзи ден си го препрочитам и все не мога с думи да извая съответстващия му отзив. Затова просто ще помълча пред теб ... Поздрави, приятелю!
  • Благодаря ти, Ваня, за този хубав анализ, както и за това, че оцени!

    Благодаря и на теб, Адажиото!
  • Прегръдки и на теб, Ваня! Знаеш колко си ми скъпа. Ти си истински приятел - от онези дето в нужда се познават, а не от другите - дето при първия удобен случай те предават /сещаш се за кого говоря/.
    Мерси за хубавия коментар и че оцени стиха ми!

    Нека да ти е много хубава новата седмица!
    Поздравявам те с това:

    https://www.youtube.com/watch?v=1JZzAupJap0

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...