17.05.2015 г., 0:20

Залез

1.1K 3 26

 

 

Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак
в пространството. Сред неговите кули.
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Очарователен залез...
  • Благодаря ти, Валентине, за толкова приятелски казаните и топли думи!
    Трогна ме с вниманието си.
  • Прекрасен стих, Мисана! От онзи ден си го препрочитам и все не мога с думи да извая съответстващия му отзив. Затова просто ще помълча пред теб ... Поздрави, приятелю!
  • Благодаря ти, Ваня, за този хубав анализ, както и за това, че оцени!

    Благодаря и на теб, Адажиото!
  • Прегръдки и на теб, Ваня! Знаеш колко си ми скъпа. Ти си истински приятел - от онези дето в нужда се познават, а не от другите - дето при първия удобен случай те предават /сещаш се за кого говоря/.
    Мерси за хубавия коментар и че оцени стиха ми!

    Нека да ти е много хубава новата седмица!
    Поздравявам те с това:

    https://www.youtube.com/watch?v=1JZzAupJap0

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...