17.05.2015 г., 0:20 ч.
Залез
Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак
в пространството. Сред неговите кули.
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак
в пространството. Сред неговите кули.
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Очарователен залез...
-
Благодаря ти, Валентине, за толкова приятелски казаните и топли думи!
Трогна ме с вниманието си. -
Прекрасен стих, Мисана! От онзи ден си го препрочитам и все не мога с думи да извая съответстващия му отзив. Затова просто ще помълча пред теб ... Поздрави, приятелю!
-
Благодаря ти, Ваня, за този хубав анализ, както и за това, че оцени!
Благодаря и на теб, Адажиото! -
Прегръдки и на теб, Ваня! Знаеш колко си ми скъпа. Ти си истински приятел - от онези дето в нужда се познават, а не от другите - дето при първия удобен случай те предават /сещаш се за кого говоря/.
Мерси за хубавия коментар и че оцени стиха ми!
Нека да ти е много хубава новата седмица!
Поздравявам те с това:
https://www.youtube.com/watch?v=1JZzAupJap0 -
Сигурно си единствения, при когото ще спра тази нощ, макар, че искам да прочета много неща. Както винаги си интригуващ, коментарите са много интересни.Аз видях наистина един залез и синя вечер, която се спуска над
полетата/и над онова Поле/, видях звезди, които като свтулчици излитат от Праха и заемат своето място на небето.И споменът за тия, които мислим, че сме изгубили, оживява /цветен и истински/, защото те са някъде там в пространството, всъщност не сме ги загубили. Трябва само да
го вярваме... Ето така интерпретирам стиха ти. Нали знаеш, че си имам
мои асоцоации.. Много ми хареса!Както винаги ме размисли.Прегръдки! -
Благодаря ти за вниманието, Пламена! Трогнат съм.
Хубава вечер и ползотворна нова седмица, ти желая! -
Поздрави и от мен, Мисан.
Завладяваш този пък с кратък стих,
но дълбоко съдържание.
С малко думи, казваш много неща,
успяваш да ни замислиш върху
философския си текст в
съчетание с хубави метафори. -
Благодаря ти, Сеси! Трогна ме присъствието ти.
Лека вечер и много хубава нова седмица!
Мерси, Мая! Хубав коментар.
Весела нова седмица за теб!
П.П.
"В един тунел от погледи вървя,
към изхода, без който
съм изгубен..."
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=325369 -
Отново много добър стих,пълен с послания!
-
Благодаря ти за вниманието, Кръстина и за хубавото мнение, което имаш за мен!
Мерси и на теб, Георги! Трогнат съм.
Благодаря за хубавия коментар, Катя!
Мерси, Бойко! Интересно вмятане правиш. Следва да се обмисли подобна възможност.
Благодаря ти, Анастасия! Зарадва ме с посещението си и с хубавите си думи.
Мерси, че оцени, Патриция! -
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...
според мен е хубаво да завършва така:
Да има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...
по философски ми се струва
поздравления за фееричния стих -
Мисана,поздравления за стиха!
За вярата в доброто и човека,
за това,че добротата живее в
душите на хората и те понякога
наранени от живота я изгубват...
За да дадат път на надеждата
която като малка светулка
в мрака да свети... -
Много хубаво написано и с дълбоко послание!
Напомни ми за "Изгубеният рай"...
В основата е онова първично, човешко непокорство. -
"Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили..."
---------------------------------------------
Древна мъдрост гласи, че във всеки край има ново начало,
това, което е било вчера, утре няма да го има,
но идващото "утре", което е следствие на миналото "вчера",
ще осмисли нашето "днес", ще го дари с мечта за ново сбъдване
и с бяла вяра, че истински залез не съществува...
Както винаги оригинален философски стих!
С малко думи всичко е казано!
Това го могат само истинските поети!
Поздрави и от мен! -
Благодаря ти, Доче! Пишеш поезия с невероятна дълбочина и е радост да те чета. Трогна ме, че удостои скромния ми фрагмент с вниманието си.
Светла неделя и нова седмица от мен! -
"А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето..."
Подир светулките,по тъмни улички
копнеж към светлината долових.
Напук на тъмното да си над стръмното
и светлината да превърнеш в стих...
-
Благодаря ти, че коментира и оцени, Тони! Трогна ме.
Мерси за подкрепата, Исмаиле - с коментар и оценка!
Благодаря ти за тези толкова топли думи /както и че оцени текста ми/, Лейди и за Рейнбо, чиято музика много харесвам! Нека това звучи специално за теб:
https://www.youtube.com/watch?v=MxzCnNqcWnA
Мерси за рядко съдържателния ти коментар, Рени, както и че оцени този фрагментарен мой текст!
Благодаря ти за чудесния коментар /както и че оцени текста ми/, Рада!
Ефектно е прозрението ти, че днешният залез може да се окаже утрешен изгрев. Това е несъмнена диалектика.
Колеги по перо и ако не възразите, приятели! Пожелавам ви нови творчески изяви, по възможност възходящи и нека здравето неизменно ви съпътства. Хубав неделен ден и нова седмица! -
Някога сме го "изгубили" /а не "загубили"/ - навява усещането за вяра, че го има и е в нас..а "някога" е просто един фрагмент - безцветна амнезия от Вечността, където нищо не се губи и непременно достига точния притежател.
Поздравления, Мисана, и хубав неделен ден! -
С Елица!
-
Красива, кратка и мъдра сентенция Безвъзвратно изгубеното не може да се завърне, но може да се сътвори, да се създаде нещо по-сигурно на неговото място.Нищо по-съзидателно няма от вярата.
Тя е в основата на всичко.Такава е моята скромна философия.
Поздравление за интересната творба! -
Благодаря, че коментира и оцени текста ми, Елица и че сподели своите впечатления по него.
Благодарен съм и за хубавото мнение, което имаш като цяло за творчеството ми!
Приятна вечер от мен! -
Докато вярваме в нещо, което сме изгубили, то ще е живо в паметта ни и
ще можем да си го върнем.
Умело съчетание на пейзаж и мъдри сентенции.
Кратък текст - с дълбоки философски прозрения...
Винаги изненадваш с нещо, Мисана. Затова с повишен интерес спирам на страницата ти.
Благодаря и поздрави! -
Съгласен съм, че погледнати от този ъгъл нещата стоят точно така, както ти ги тълкуваш, Илко! И ти благодаря за хубавия коментар. Понякога ние още вярваме в неща, които не осъзнаваме, че сме изгубили. Това всъщност е и донякъде спасително за нас, както самият ти отбелязваш. Чрез вярата си ще бъдем спасени, както най-накрая бе спасен Йов, въпреки тежките загуби, които понесе.
-
Благодаря ти, Лъвице! Трогна ме.
Мерси, че оценихте, Катя и Илко!
Лека нощ на всички и отморни сънища! -
Прелестен пейзаж на мисълта, завърнала ни към спасителната сламка.
Висока класа, Мисана!Удоволствие е да те чета!(не се надувай )
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
