17 may 2015, 0:20

Залез

1.1K 3 26

 

 

Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак
в пространството. Сред неговите кули.
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очарователен залез...
  • Благодаря ти, Валентине, за толкова приятелски казаните и топли думи!
    Трогна ме с вниманието си.
  • Прекрасен стих, Мисана! От онзи ден си го препрочитам и все не мога с думи да извая съответстващия му отзив. Затова просто ще помълча пред теб ... Поздрави, приятелю!
  • Благодаря ти, Ваня, за този хубав анализ, както и за това, че оцени!

    Благодаря и на теб, Адажиото!
  • Прегръдки и на теб, Ваня! Знаеш колко си ми скъпа. Ти си истински приятел - от онези дето в нужда се познават, а не от другите - дето при първия удобен случай те предават /сещаш се за кого говоря/.
    Мерси за хубавия коментар и че оцени стиха ми!

    Нека да ти е много хубава новата седмица!
    Поздравявам те с това:

    https://www.youtube.com/watch?v=1JZzAupJap0

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...