28 нояб. 2009 г., 20:51

*Залез коприна*

1.1K 0 1

Когато от изгрева става коприна

и от двете топли ръце се напиваш.

Когато отмиват се времеви пояси

и с индиго жажда момента попиваш.

Когато се правиш, че няма те

и се бориш поголовно с портрета си,

и с чувство на слабост повтаряш си:

- За любовта се презирам „проклет да си”.

 

Кога проумях, че ме караш да сричам

и ума си в заучени мостри да снимам?

Презра ли се, или пък намразя, отбивам се,

с духа си те викам - пак да те имам.

 

Когато от изгрева става коприна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • чшшш, секси, на кви се правим къде са ти снимките с шапка и камуфлажна фанелка в гората


    Когато се правиш, че няма те
    и се бориш поголовно с портрета си,
    и с чувство на слабост повтаряш си:
    - За любовта се презирам „проклет да си”.

    ... мхм

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...